Посебноста на нациите

Алексанадaр Федорович Ритих позна РУСКИ научник...пишувал за Македонците..


"Македонски Словени не Срби и не Бугари,просто Македонци"
За македонскиот јазик вика “..останал свој и не постанал нити српски ниту турско-бугарски ”


“Македонија према нашите разбирања, треба да биде целосна, нераздвоива,автономна представувајќи суверено кнежевство,кое не треба да влезе у било кој состав на друга државе, а посебно не на Бугарска, зашто со нејзе управува Германец Фердинанд и Радославов, кои се откажале од словенството. “

А. Ф. Ритих

Boogie напиша:

Централен комитет на Македонския

Народен сѫюз юли. 1934 год,

Председател - Смиле Войданов Секретар - Гео Пирински

Защо ние македонцитe сме отделна нация?

В последния брои (31) на забранения от софийската военно-фашистка диктатура орган на македонската прогресивна емиграция «Ма­кедонско Знаме» бе поместена статия под заглавие «Що е нация». Поради драконовската цен­зура, в статията се дава обща постановка на въпроса и се говори за хѫрватската нация, без да се дава конкретно обяснение на македонс­ката нация. Тук ние доразвиваме тази статия като се спираме специално на Македония и от­говаряме на вѫпроса — защо ние македонците сме отделна нация?              

Отговора на този вѫпрос преди всичко е от огромно политическо значение. Известно е, че както бѫлгарския, така и срѫбския и грѫц­кия империализми отричат сѫществуването на македонска нация. Според пѫрвия, македонци­те са «най-добрата част от бѫлгарската нация». Според другия, македонците са «чисти сѫрби». Според третия — македонците са «славяногласни елини». Така всеки от тия наши поробители «оправдава» задѫржането под свое иго на сѫответната поробена част от нашата родина, оп­равдава претенциите, за завладяване, на цела Македония.

За да разобличим тези маневри па поро­бителите и покажем» че те немат никакво право над Македония, за да попречим на техната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за извоюване правото на самоопределение на македонския народ до него­вото отделяне от бѫлгарската, срѫбската и грѫцка империалистически държави и обединим в самостоятелна независима република на трудеция се македонски народ, ние македонците требва високо да заявим, че не сме нито сѫрби, пито гѫрци, нито пѫк бѫлгари, а сме отделна македонска нация, която се бори за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска дѫржава. Но не само от политически сѫображения требва да направим това. Ако македонската нация не би сѫществувала, не бихме могли да говорим за такава. 0баче, тя е на лице и нейното сѫществуване требва да се посочи на всички, защото това ще улесни до голема степен нашата национално-освободителна борба.

В Македония са на лице всички елементи, на една самостоятелна македонска нация с своя територия н икономическа целост, с свои език н общ национален характер, и с своя македон­ска история.

1. Територията на македонците е отделна от територията па грѫцката, срѫбската и бѫл­гарската нации. Тя има своите установени географически и етнографически граници между реката Места, планините Родопи, Рила и Шар, реката Дрин, планината Грамос, реката Бистрица и Егсйско море, с едно пространство от 65 хиляди кв. километри. Ако днес Македония с разпокъсана — това е резултат на империалистическите «мирни» договори. Разпокѫсва­нето на единната македонска територия на час­ти и приключването на тези части към терито­риите на бѫлгарската, срѫбската и грѫъцка дър­жави стана насилствено.

2. Економически Македония представлява едно цело, отделно от дѫржавите, които я вла­деят. Още под владичетвото па турската империя Македония трѫгна към своето развитие самостоятелно, по-кѫсно, по независимо от Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция. Нито една от тези последните немаше здрави економически връзки и общи търговски пѫтища с Македо­ния, макар че те се намираха заедно с нея в пределите па една и сѫща дѫржава — Турция. А след като вѫзникна капиталистическото стопанство и в Македония, там се сѫъздадоха вѫт­решните тѫрговски пѫтища и пазари па само­стоятелна нога, с един общ и главен център — Солун, а не Белград, София или Атина.

Насилственото разпокѫсване економическото цело на Македония на три части н присѫ­единението на тези части към три чужди еко-номически единици — Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция — се отрази катастрофално на стопан­ството в Македония. Крещящ пример за това служи днешното положение на Солун, който, след като биде лишен от естествения му

економически хиндерланд — източна и централна Македония, съвсем западна, и от първостепенно пристанище на Бeлото море се превѫрна в един печален спомен за богат неотдавнашен тѫрговски център: днес Солун стои вече на трето место в сравнение с Атина и Пирея. Сѫ­щата участ постигна и Битоля, Охрид и всички други градове в централна и югозапанда Ма­кедония, които, откѫснати от естественото со­лунско дебуше, са принудени да си служат с неестествения за тях тѫрговски пѫът кѫм Бел­град. Сѫщото е и за Македония под бѫлгар­ско иго, чието економическо преуспеване е тесно свѫрзано с тѫрговските пѫтища кѫм Серес. Драма, Кавала, Солун и Струмица, а не с София — Видин и Пловдив- Бургаз.

3. Езика на хората, сѫставляващи македон­ската нация, е славянски, с особен диалект — македонски. Този език е общ за тех. Различ­ните провинциални отенѫци в македонския език са неизживено следствие от некогашиата родова и феодална разпокѫсаност на Македо­ния. Но провинциализма на тоя език се покри­ва от един общ македоно-славянски диалект, по които всеки би различил македонеца от сѫр­бина. бѫлгарина, русняка и от всеки човек от коя и да е друга славянска нация. Провинционалните отенѫци в езика не са още ликвидирани, дори и у най-развитите нации, а камо ли у македонската нация, която е национално поробена, не е организирана в своя национална дѫржава          и не си е още изработила свой литературен език.

Освен по диалекта, македонския език се различава от срѫбския и бѫлгарския още и по това, че в него старо-славянския елемент е мно­го по-запазен и сѫдѫржа множество думи, кои­то липсват в езиците иа сѫседните и други славянски нации..

Бѫлгарските и срѫбски великодѫржавни шовинисти използуват близоста на

македонс­кия език с езиците на техните нации, за да твѫр­дят, че македонците са «част от бѫлгарската нация» или «чисти сѫрби». А ние, македонците, не сме нито едното нито другото. Ние не сме и •«тесто, от което може всичко да се измеси», както беше заявил Цвиич, един от__агентите-историци на срѫбската завоевателна политика. Ние сме отделна нация. Сходството на нашия език с бѫлгарския и срѫбския е обикновено сходство между езици на близки, но самостоятелно развили се нации. Такѫво сходство на езиците имаме между русите, украинците и белорусите, както и между хѫрватите, черногор­ците и сѫърбите, но въпреки туй те представля­ват отделни нации.

Великобѫлгарските шовинисти   особено спекулират с факта, че македонския език е по-близо до бѫългарския, отколкото кѫм срѫбския, и това им служи като аргумент в техните твѫрдения, че македонците са част от бѫлгарската нация. Аргумента им е крайно неоснователен защото и хѫърватите по език сѫ много но-близки до срѫбската отколкото кѫм чехската нация.

При това знае се, че не е само езика, кой­то определя нацията. Дори еднакѫв да бѫде езика на македонците с този па бѫлгарите, това не може да означава, че ние, македонците, сме «част от бѫлгарската нация», щом живеем редица поколения в друга територия, представляваме отделно економическо цело, щом имаме своя история и специфични нрави, обичаи и пр. Англичаните, ирландците и американците от Сѫединените щати на северна Америка говорят на един и сѫщ език, но са отделни нации.



4. Националния характер е четвѫртия по ред общ белег за хората, сѫставляващи отдел­на нация, в това число и македонската нация. Еднакви са техните нрави, обичаи, игри, песни хора и другите народни умотворения, които повече или по-малко се отличават от срѫбска­та, бѫлгарската и другите славянски нации. Еле­ментите на самостойния национален характер на македонците са толкова силни, че вѫпреки националния гнет в Македония, те никога не престанаха да се проявяват. По вечеринки, свадби, именници и пр. те постоянно се проявяват и всред емигрантско-бежанските маси в Бѫълга­рия, Америка и другаде, гдето има такива.

Всички тези елементи, взети заедно, дават македонската нация.
Дѫржавата на богомилеца цар Самуил не беше втора бѫлгарска дѫржава, както искат да е представят бѫлгарските буржоазни историци, а тя беше дѫржава на македонските славяни, сѫществуващи наред с бѫлгарското царство и срѫбското кралство. Тази македонска славянска дѫржава по-късно беше дори завладела Бѫлгария и Сѫрбия.

Велико бѫлгарските шовинисти много оби­чат да приказват за «единно бѫлгарско племе», отождествявайки го с бѫлгарската нация. Те крият историческия факт, че последната се сѫз­даде без онази малка част бѫлгари, които ос­танаха в Македония, и без македонските слав­яни. Бѫлгарската нация се сѫздаде в предели­те на днешната централна и северна Бѫлгария, източна Румелия и Добруджа, Главната причи­на за това лежи й економиката. Както вече ка­захме, в Македония капитализма възникна и се разви по-късно независимо от капитализма в Бѫлгария, без да има солидни економически врѫзки между тия две страни. Бѫлгарското националреволюционно движение, което се бо­реше за освобожднието на бѫлгарския народ от игото на абсолютнна и бейска Турция, не включваше Македония в обекта на своята революционна дейност. Това достатъчно показва. че създаването на бѫългарската нация и нейно­то пробуждане за самостоятелен дѫржавен живот се извърши без македонските славяни.

Такова положение имаме и с срѫъбската нация, която също така се сѫздаде без македонските славяни и без оная незначителна част сѫърби, останали в Македония още преди тя дя попадне под турско иго.       

Но и грѫцките дѫржавни шовинисти, за да оправдаят господството на грѫцкия империализъм на завладената! от него част от Ма­кедония, тѫрсят племенна врѫзка между грѫц­ката нация и македонците. Тези истѫнчени шо­винисти фалшифицират историята, таксувайки племето на древните македоно-илирийци, заедно с вождовете на това племе — Македон, Филип Македонски и Александър Велики, като сѫставна част от древните гѫрци. При това те сѫзнателно замѫлчават такъво едно сѫбитие като заселването на Македония с огромна маса славяни, за които им е сѫвсем неловко да твѫрдят, че са гѫрци.



6. Македонската нация има своя история на културно и политическо проявление. Братя Миладинови са пѫрвите македонски просветители. Те пѫрви посветиха силите си за пробуж­дане самостойно национално чувство на македонския роб. Те вѫзпяха Охрид н Македония като свое отечество на чисто македонославянски диалект. Те не учеха македонския народ нито на срѫбски, нито на бѫлгарски, а го учи­ха на родния македонски език.

Ако вѫпреки тона тези македонски просветители говореха за бѫлгарщина в Македония, това ставаше под влиянието на старото минало,когато Македония цели векове се намираше под феодална Бѫлгария. Поради което на борбите за самостойни училища и черкви, против, асимилаторската напаст на грѫцката патриаршия се водеше под формата на бѫлгарщината.

По онова бреме македонската нация бе още в зародиша си,тя не се беше оформила и най- главното, нейните економически и политически интереси не се беха още сблѫскали с завоевателните стремежи на сѫздалата се по-кѫсно дѫржава ла бѫлгарската нация. Днес понятието бѫлгарщина в Македония, както и срѫбщина и елищина е синоним на национално и економичсеко робство над македонските народни маси, упражнявано от поробителите империалисти.



    Подир братя Миладинови идат редица други народни учители и духовни будители, като (охридския епископ Теодосии групата окол в. «Лоза», с редактор Петѫр Арсов, които еднакво се бореха против грѫцката патриаршия,-бѫлгарската екзархия и -срѫбската патриаршия, за самостойни македонски училища и черкви. Тези тѫй наречени македонски сепаратисти доказваха на сѫществуването на отделна македонска нация и пледираха за самостоятелен дѫржавен живот за тази дѫржава.

    От сѫщите среди се сѫздаде вѫтрешната македонска революционна организация. Петѫр Арсов влиза в пѫрвия Ц. К. на тази организация, а Гйорче Петров изхождащ сѫщо от тези среди, стана идеолог на организацията.

Той навремето още написа книгата «Географията на Македония» и духа на сепаративната идея.

    Натиска на великобѫлгарската пропаганда, обаче, екзархията и вѫрховистите. се указа толкопа силен, че задуши пѫпроса за самостоятслна нация и успе да втѫлпи в сѫзнанието на много македонци убеждеснието, че те са бѫлгари. Това бе сѫпроводено с спирането на в. «Лоза», излизащ в София, с изгонването от Македония на епископ Теодоси и на народните учители, които не се подчиняваха на екзархията, с недопущане книгата на Гйорче Петров, която се намира и днес като рѫкопис в архивата на бѫлгарското военно министерство.                                   

Но вѫпреки това македонския народ си сѫздаде с дѫлги и упорити борби за економическо освобождение и самостоятелен дѫржавен живот свояистория. Тези борби в миналото се разгѫрнаха под водителството на старата Гоце Делчева В.М.Р.О, против игото на турските султани и бейове, както и срещу до-могванията на балканските дѫржави.

Македенския народ с крѫвта си записа в своята история пѫрвата македонска революция Илинденското вѫзстание, чийто венец е пѫрвата македонска народно-револгоционна република в Крушево.                 

След като ВМРО биде овѫрховизирана и превѫрната в машина на бѫлгарския империализам освободителната борба на македонския народ не спре а се поде от последователите централисти-сепаратисти левицата на ВМРО начело с Гйорче Петров,Петѫр Арсов, Сандански, Димох.Димов и Чернопеев.

При новите условия днес, борбата на македонския народ против новите поробители — срѫбския, бѫлгарския грѫцкия импернализам, за на­ционално, политическо и економическо осво­бождение се води с още по-голема упоритост и последователност под рѫководството на ВМРО (обединена).

Целата тази македонска история не е са­мо проявление на македонската нация, не е са­мо нейн стремеж кѫм своя национална дѫжржава, но тя, македонската история е сѫщевременно елемент, който дооформява и дооп-ределя самостойния характер на македонска­та нация.

Разбира се, освен македонската нация, в Македония имаме и други инородни националности: власи, евреи, турци, гѫрци, албан­ци, сѫрби, цигани. (Макар да се намират в една територия с македонската нация и макар, че икономическия им, живот е непосредствено свѫрзан с последната, тези националности не влизат в македонската нация, понеже всека от тех си има специфичен характер.

Инородинте националности в Македония взимат активно участие в македонското освoбодително движение, защото и те са заинресувани в създаването на независима македонска република на трудящите се, за да получат национално равноправие и економическо освобождение, за да живеят в мир и повдигнат заедно с македонската нация своя и общия на македонския трудят се народ културен н економически живот.

Бистрешшки.