Бугари - 100% ТуркоМонголи

българи

   Како прво поим туркомонгол не се користи во никоя наука, со исклучок може би македонистичката..

Нема ни и такво нещо како тюркски расов тип. 

Самиот факт дека 470 стр. са написани по таа тема показва тотално незнаене за що иде реч тука..

Укажува и дека има длбоки фрустрации во македонското общество, расизъм и тревога да не изпадне врзка со "косооките жолти татари" оние истите що ядат мали деца.

Jас си оставам на моjот став што темата е поставена да се шири омраза..

Всеки народ има етногенез, "чисти" нации ако не ви е известно нема ширум светот, а сред тие кои се немаат в достатъчност мешано со друг ген и народност се най-популарни генетските заболявания и мутации.

Ако все пак у некой тука има искрено интерес кон това кои се биле и що са прабългарите (а jас лично тоа не верувам), може да намери тук нещо по въпроса от най-авторитетния български научник по въпроса (лека му прст, умре при пожар во возот що изгоре, случай що беше широко дискутиран в България)

Рашо Рашев - "Прабългарите 5-7 век"

 Като се има предвид посоката на хунското движение към Европа и районите, през които са преминали двете хунски колони, в състава на прабългарите до разселването им в средата на VII в. с голяма вероятност могат да се предполагат три групи население: 

1. Ираноезични групи от степите на Средна Азия и Източна Европа. 

2. Угри от лесостепната област на Западен Сибир. 

3. Хуни от Централна и Средна Азия, чийто етнически облик при пристигането в  Европа изглежда вече е бил значително смесен. Наличието на тези етнически съставки се установява и от етимологията на прабългарските племенни имена от VI — VII в. и от родовите имена от IX в. (Бешевлиев 1981:20-22). 

Значително, ако не и преобладаващо, ще е било присъствието на източноевропейските ираноезични племена сармати и алани, взели участие във втората фаза на прабългарския етногенез както чрез запазилите номадския начин на живот групи в степите, така и чрез преминалите към уседналост групи от лесостепната област (Рашев 1993а). Защитата на иранската теза чрез предполагаемо присъствие на преобладаващо азиатско източноиранско население (Добрев, П. 1991) е неубедителна доколкото се позовава само на проблематичното тълкуване на името булх и на легендарното известие на Михаил Сирийски. Масата от преобладаващо население с индоевропейски произход изглежда била оглавявана от аристокрация от тюркски произход или придържаща се към тюркската културна традиция (Рашев 1994).

Резюмирайки въпроса за името, произхода и прародината на прабългарите можем да предложим следното решение:

Племето българи (прабългари) е съставка от три етно-езикови групи — иранска, угорска и тюркска. Формирането му се извършило в рамките на хунския племенен съюз преди 375 г., през II — IV в., когато то се обособило като самостоятелна етническа единица, различна от хуните. Симбиозата между трите групи се осъществила в степната и лесостепна област между Алтай и Урал, която може да се определи като тяхна индивидуална и обща прародина. Етногенетичният процес завършил през V-VI в. с присъединяване на ираноезично население от източноевропейските степи и на нови угорски групи от Азия. Обединяващата група и в двата етапа вероятно е била тюркската. През VII в. под тяхното име се обединяват други сродни по произход, бит, стопанство и език племена от степната зона на Източна Европа.

Името българи е самоназвание със значение "хора, народ" и вероятно се е утвърдило преди навлизането им в Европа. Съседите на прабългарите ги наричали с звуково сходни названия, означаващи различни качества.

Езикът на основната маса бил формиран на индоевропейска основа с елементи на тюркски.  Езикът и културната ориентация на аристокрацията били тюркски и се формирали под влияние на хунската и западнотюркска политическа традиция от V — началото на VII в.

Последните специализирани изследвания показват, че езиковите данни от VI — VII в. и по-точно названията на прабългарските племена, образувани с афиксите —ар, -гир, -дур, могат да се извеждат не само от тюркски език, както обичайно се смята (Симеонов 1981; Баскаков 1984: 14-15).Те съдържат данни за три езикови (и вероятно етнически) групи — тюркска, иранска и угро-финска (Бешевлиев 1981а; 1984б). Първите две се регистрират и при анализа на лични владетелски имена, някои от които (Есперих-Аспарух) се извеждат както от тюркски, така и от ирански езици (Фехер 1929: 130 сл.; Немет 1932; Бешевлиев 1967). Това предполага три отделни "прародини" и обща прародина, където се е състоял прабългарският етногенез. Тя би могла да бъде поставена в степите северно от Кавказ, където някои автори я поставят според предполагаемата връзка между етнонимите сармати — българи (Бурмов 1968а: 43) или въз основа на локализацията на името българи северно от планината в най-ранните писмени източници (Ангелов 1971: 118 и бел. 43). 

С не по-малко основания тя може да се търси и на изток от Волга. Езиковите паметници от VIII — IХ в. от територията на Дунавска България, свързвани с древнотюркския език, не трябва да се абсолютизират при определянето на прародината. Вече е посочвано, че само част от тях могат да се обяснят с особеностите на тюркските езици, докато друга част се свързват с иранските и е основание прабългарите да се приемат за смесен хунско-ирански народ (Arnim 1933: 349-351) Те отразяват традиции от културата на прабългарската аристокрация, която може да е имала тюркски произход или се е придържала към тюркски традиции, но не като последица от една обща със същинските тюрки прародина, а като резултат от вторичен контакт, осъществен в източноевропейските степи в края на VI — началото на VII век (Рашев 1994: 29-30). 

Особеностите на прабългарския етногенез са се отразили в запазените езикови паметници на дунавските прабългари от VIII — IХ в., които свидетелстват за един твърде особен език, съставен от [size=150]два езикови пласта — тюркски и ирански (Menges 1951: 85-86, п. 2; Бешевлиев 1981а: 31-32). Думите с тюркски произход в старобългарския книжовен език от края на IХ — X в., 103 на брой, (Делева 1996) са предимно лични имена, титли и термини за въоръжение и не позволяват рекоструирането на говорим език, който да бъде свидетелство за тюркския произход на прабългарите. Още по-малко са думите в съвременния български език със сигурен древнотюркски произход (Младенов 1921; Боев 1965). Но аналогично е и положението с евентуалното ираноезичие на прабългарите-азиатци. Фонетичното сходство на неславянски думи от съвременния български език и съвременни източноирански диалекти за което се застоява напоследък (Добрев, П. 1991:85 сл.), се нуждае от специализиран езиковедски анализ. Още сега може да се каже, че подобни думи могат да бъдат следа от езика не на източните, а на северните ирански племена, които прабългарите заварват между Волга и Дунав. На тяхното участие в етногенеза на източните славяни се отдават иранските заемки в руския език, особено добре изразени в подобни двойки понятия като рус. пес — иран. собака, рус. конь — иран. лошадь и др. (Рашев 2003: 381). Някои от тези думи могат да бъдат наследство и от индоевропейския език на траките.  :idea:

Все пак jас длбоко се съмнявам што некои от вас ке може да го прочете овоj текст безпристрастно и обективно понеже ясно се гледа што сте обременени от расистички предразсудоци и омраза. Но тоа е разбирливо - цел живот са ви учеле колку се лоши "косооките жолти татари".

Со такво размислуванье не е за чуденье што цел свет ви гледа и ви се смее   

Внеси реплика	страница <1 494 495496497 498 824 >
Tweet