Некои интересни работи за Бугарија

Од: Todor
Датум: 12.11.2008 19:48:46

Kakva manipulacija! Kako e mozno tolku pogolem broj makedonci da bidat vo bugarskata vo odnos na srpskata i grckata vojska koga Bugarija drzela samo 15% od Makedonija? Tocniot odgovor e deka vo bugarskata vojska bile dobrovolci, a vo drugite mobilizirani nasilno!!! Bugarskata vojska bila rakovodena od golem broj makedonski generali(Protogerov, Kliment Georgiev itn...), sto ne e isto so obicno topovsko meso kaj srbite i grcite. Podatocite na Lilinkov se tocni, uste poveke sto najgolemiot broj na herojskata bugarska vojska bile tokmu makedonci! Znaci, sme gi tolcele Anglija, Francija, Grcija i Srbija zaedno. No, zaradi srbomanskata politika toa ne go znaeme!

Желанието, с което десетки хиляди македонци постъпват в българската армия е сравнимо единствено с нежеланието им да постъпят в сръбската армия. След завземането на Македония сърбите започват мобилизация. На 27.І.1914г. 150 души, вече мобилизирани, бягат от казармите в Битоля и без сърбите да уловят нито един, достигат до България. Така започва един процес, в резултат на който, нежелаейки да постъпи в сръбската армия, голяма част от боеспособните македонци бягат в България. Така например от Ресен и околностите му от мобилизация в България бягат 540 души, от с. Смилево – 90, с Гявато – 80, Цапари – 50 и т.н. В Радовишко от 715 потърсени мъже за сръбската армия, 528 са избягали в България. Този вид бягство особено се засилва след избухването на Първата световна война – в Крива паланка са потърсени 250 мъже за сръбската армия и … всичките са избягали в България, а от областта над 2500 мъже, които трябвало да отидат на фронта, са вече в България. Тези, които сърбите успяват все пак да пратят на фронта, при първа възможност се предават на австрийците или дори стрелят и хвърлят бомбите в тила на сръбските войници. ВМОРО създава цели канали за прехвърляне и така през септември 1914г. в Малашевско и Радовишко по селата са останали само жени, деца и старци, а мъжете са в България. От Щип и областта в България идват над 1000 души, от Скопие – 364 души. По данни на пунктовия началник на ВМОРО в Струмица (тогава в България) само за една нощ през март 1915г. в града пристигнали над 1200 македонци – дезертьори от сръбската армия. В резултат на този вид емиграция от началото на 1914г. до включването на България във войната през есента на 1915г. тук идват около 30 000 дезертьори от Македония. Всички те доброволно постъпват в българската армия и стават основата върху, която се изгражда 11-та Македонска пехотна дивизия. Македонската дивизия в състава на българската армия има общо 35 000 доброволци разделени на 6 пехотни полка (18 дружини), един артилерийски полк (12 батареи), 1 и ? ескадрон и др. Тази дивизия участва в най-тежките битки, като например боевете при Дойран.

Кај шо ќе поминевте беревте А во првата светска војна се собравте,стотици илјади македонци да се борат за вас и пак се посравте.А имаше и доброволци се разбира.

Изменето од ZoraNaSlobodata - 02.Март.2009 во 15:33

Јас реков дека го регрутиравте пола македонски народ за војните

Не,јас писмен сум математички за разлика од Дора

Е бевте де,во балканските војни,ко ја регрутиравте пола Македонија.

macedon_alex напиша: да бе напиша: независност не се дава бе Алекс, независността се извоюваКако е рекол Дон Кихотот - Слободата Санчо, е на врхот на копиетосе друго е тинтири минтири - мижай да те лажам дека ти давам независносте се разбира дека има и изключоци Се сложувам донекаде со тебе Да бе, меѓутоа замисли ти во тоа време некој да војува со Цариградската Црква а да нема подршка од моќници. Или ќе заврши изолиран од општеството, или во затвор по наредба на Цариградскиот Патријарх. Случајот со Бугарската Православна Црква не е случаен. И не е случајно и подоцнежното признавање на независноста на Бугарската Православна Црква од страна на Цариградската Патријаршија.

Црковните борби (срешту Цариградската патриаршиjа) са долог процес. Почнало се е во 1824 година во Враца (начело со Димитраки Хаджитошев) и 1825 г. во Скопие (начело со хаджи Траjче Рекали). Тие са првите неорганизирани сопротиви срешту грцките фанариоти. Имало е частични успеси. Основно после борбата е продолжила во Цариград. Там е имало 40 000 Бугарска колониjа. Видни деjатели са били Александар Екзарх, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски... Напротив както си мисли Аминта и Платеникот Руснаците са били подржници на Цариградската патриаршиjиа зоштото са се мислили за заштитници на сите православни во Османската империjа и не са сакали да се нарушава статуквото. Докато Французите са били на наша страна:

...Църковният спор привлича вниманието и на великите сили, като най-активна позиция заемат Русия и Франция. Още при първите по-сериозни сблъсъци между българското население и гръцкото духовенство, руската дипломация открито подкрепя Вселенската Патриаршия упорито защитавайки тезата за единство на православието. Патриаршията се превръща в основен инструмент за разпространение на руското влияние в Османската империя., а от своя страна руската държава дава пълната си подкрепа на Патриаршията за запазване на нейното единство. Затова руският посланник в Цариград Титов оказва енергична подкрепа на Патриаршията през 1845 година за заточването на Бозвели и Макариополски в Атон. Друга велика сила от този период е Франция, която като католическа държава се стреми да разшири влиянието си на Изток. Още в началото на 40 те години на ХІХ век в Османската имприя , включително и в българските земи , започват да проникват френски католически мисии...
... Русия продължава да подкрепя Патриаршията, опитвайки се на всяка цена да запази единството на православието в Османската империя. Трябва да се отбележи обаче, че през тозе период в Русия съществуват 3 политически течения с влияние по Източния въпрос и в частност Българския църковен въпрос. Първата групировка с най – силни позиции, изразяваща държавната политика е обединена от граф Толстой, който и оберпрок*рор в Светия синод на руската църква и е изцяло прогръцки настроен. Тази групировка защитава тезата за неделимост на християните в Османската империя и стои зад всички откази на Вселенската патриаршия по българските искания. Втората групировка с най – малко влияние през този период са славянофилите, начело с И. Аксаков. Те заемат пробългарска позиция. Третото течение се оглавява от княз Горчаков и новият руски посланик в Цариград – граф Николай Игнатиев. Тази трета групировка заема междинно положение за взаимни отстъпки между Патриаршията и българите. В годините след Кримската война все по – голямо внимание на Българския църковен въпрос отделя и Франция. Опитвайки се да неутрализира традиционно силното руско влияние сред българите, френската дипломация залага на т. нар. униатско движение. Подкрепени от френската католически мисионери, българските униати, начело с Драган Цанков, лансират идеята за преминаване в лоното на римокатолическата църква, като най – безболезненото средство за решаване на църковния спор...

ЦЪРКОВНО – НАЦИОНАЛНАТА БОРБА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО.