Ный смы увѣрены, че желанiята на македонистытѣ трѣба да иматъ и другы основанiя и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонскы Българе по число и по напрѣднуванiе. Македониститѣ може да мыслятъ, че въ народнытѣ работи всякога ще боравятъ горните горнитѣ Българе, като по-многочисленны и по-събудены, и че Македонцытѣ ще останѫтъ на второ мѣсто. Това значатъ думытѣ на Македонистытѣ: Отървахмы ся отъ гръцы подъ другы ли да паднемъ? Едно просто обстоятелство, това, дѣто горнитѣ Българе до сега пишѫтъ на свое нарѣчiе безъ най-малко вниманiе къмъ Македопското, то ся зема отъ Македонцы като знакъ за горнинѫ на горнитѣ българе и за стремленiе да заповѣдатъ. Но работата е далечь отъ таквози значенiе, ный пишемъ на нашето нарѣчiе, защото него знаймы, а не отъ незачитанiе на македонското. Кога ся усили между насъ изученiето на языка и ся познае нуждѫтѫ за общъ книжевенъ языкъ, ный съ най-голѣмо благодаренiе ще пишемъ на македонско нарѣчiе, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемемъ отъ него онова което е необходимо за допълненiе.

Колкото до страхуванiето отъ числото на горнитѣ Бъгаре и отъ тѣхното по-ранно пробужданiе, за това не е прилично и да ся помянува, каквото не трѣба да ся гледа и това между дѣцата на единъ баща. Че нѣкои братiя са свѣстили часъ напредъ, отъ това не слѣдва, че тѣ трѣба да бѫдѫтъ по-горни.

Нашето заключенiе е, че нема причины да ся дѣлимъ и не трѣба да ся дѣлимъ, ако обычамы народа си и неговото добро.